На 100 души, излизащи в пенсия, само 64 млади започват работа
Влошаващата се демографската картина у нас от ден на ден застрашава икономиката ни със застой заради неналичието на работна ръка. Ако през 2000 година на 100 души, излизащите в пенсия, са се падали нови 124 млади, които ги заместват на пазара на труда, то днес на съотношението е 100 на 64.
Тревожните данни бяха изнесени от Българска стопанска камара, представяне на резултатите от двугодишен план за взаимни дейности със синдикатите за поощряване на по-дългия трудов живот и дарба за работа.
Застаряването на популацията е феномен, с който се сблъскват всички европейски страни в резултат на подобряването на изискванията на живот, а оттова – увеличението на междинната дълготрайност на живота. „ България следва тези неблагоприятни демографски трендове, само че у нас обстановката е допълнително усложнена заради огромния мигрански поток на млади хора през последните 20-30 години ", разяснява доктор Томчо Томов – началник на плана и на Националния център за оценка на компетенциите към БСК.
Ежегодно работната мощ в България понижава с 40-60 хиляди души, показват от БСК. Така в последните 15 години икономическата интензивност и заетостта на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст в България се усилва доста и е най-голяма по отношение на всички останали възрастови групи.
По данни от 2019 година в България 55% от мъжете и 44% от дамите на възраст 55-74 години са стопански дейни, бе посочено на форума. В момента работещите българи на възраст над 55 години са близо 703 000 или 23% от трудостособното население. Очакванията са до 2035 година броят им да се усили до 1.2 млн. души или 36%.
" Не би трябвало да одобряваме застаряването на популацията като нещо негативно. Това по-скоро е един прикрит запас, който се постанова да подтикваме и да използваме при актуалните условия ", заяви д-р Цветан Спасов, главен шеф на дирекция „ Европейски фондове, интернационалните стратегии и планове ” в Министерството на труда и обществената политика.
Мнението на работодатели и синдикати е сходно - възрастното население е най-големият запас на пазара на труда, защото вносът на работна ръка се оказва не толкоз елементарен, както и връщането на младите и образовани българи назад в родината.
Един от проблемите е, че на огромна част от възрастното население му липсват съвременни умения за пазара на труда, като цифровите умения. Точно за цифровото адаптиране на възрастното население към работната среда и назад - адаптиранета на работната среда към по-възрастни служащи, в идващия програмен интервал по Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси “ са планувани към 400 млн. лева, оповестиха от МТСП. Още към 400 млн. лева са планувани за същите цели и по Националния проект за възобновяване и резистентност.
Оползотворяването на „ сребърния човешки капитал “ изисква по-ефективни и целенасочени дейности от страна на страната и работодателите. В тази връзка БСК ще упорства за промени в трудовото законодателство, които да регистрират повишения брой на по-възрастни участници в пазара на труда. Такава законова смяна да вземем за пример е въвеждане на отчасти пенсиониране и опазване на претовареност посредством контракт за обучаване на по-млади служащи. Както и данъчни облекчения и дотации при наемане на служащи над 58 година Повишаване на възрастта за пенсиониране не бе показано на форума като допустимо решение за удължение на трудовия живот.
Заради застаряващата работна ръка би трябвало да се ускори и ролята на службите по трудова медицина. Значителна част от хората в трудоспособна възраст, даже и по-млада възраст, са с хронични болести - 22% ca c apтepиaлнa xипepтoния, 10% ca c бeлoдpoбни бoлecти, a c диaбeт ca 8%, бе регистрирано на форума. " Затова службите по трудова медицина би трябвало да подобрят активността по превенция и профилактика на работната мощ и да извършват в цялостен обем своите задължения. Имаме много оферти за законодателни промени в тази посока “, сподели проф. доктор Златица Петрова от Медицински университет – София, която е част от екипа по плана.
Тревожните данни бяха изнесени от Българска стопанска камара, представяне на резултатите от двугодишен план за взаимни дейности със синдикатите за поощряване на по-дългия трудов живот и дарба за работа.
Застаряването на популацията е феномен, с който се сблъскват всички европейски страни в резултат на подобряването на изискванията на живот, а оттова – увеличението на междинната дълготрайност на живота. „ България следва тези неблагоприятни демографски трендове, само че у нас обстановката е допълнително усложнена заради огромния мигрански поток на млади хора през последните 20-30 години ", разяснява доктор Томчо Томов – началник на плана и на Националния център за оценка на компетенциите към БСК.
Ежегодно работната мощ в България понижава с 40-60 хиляди души, показват от БСК. Така в последните 15 години икономическата интензивност и заетостта на лицата в предпенсионна и пенсионна възраст в България се усилва доста и е най-голяма по отношение на всички останали възрастови групи.
По данни от 2019 година в България 55% от мъжете и 44% от дамите на възраст 55-74 години са стопански дейни, бе посочено на форума. В момента работещите българи на възраст над 55 години са близо 703 000 или 23% от трудостособното население. Очакванията са до 2035 година броят им да се усили до 1.2 млн. души или 36%.
" Не би трябвало да одобряваме застаряването на популацията като нещо негативно. Това по-скоро е един прикрит запас, който се постанова да подтикваме и да използваме при актуалните условия ", заяви д-р Цветан Спасов, главен шеф на дирекция „ Европейски фондове, интернационалните стратегии и планове ” в Министерството на труда и обществената политика.
Мнението на работодатели и синдикати е сходно - възрастното население е най-големият запас на пазара на труда, защото вносът на работна ръка се оказва не толкоз елементарен, както и връщането на младите и образовани българи назад в родината.
Един от проблемите е, че на огромна част от възрастното население му липсват съвременни умения за пазара на труда, като цифровите умения. Точно за цифровото адаптиране на възрастното население към работната среда и назад - адаптиранета на работната среда към по-възрастни служащи, в идващия програмен интервал по Оперативна програма „ Развитие на човешките запаси “ са планувани към 400 млн. лева, оповестиха от МТСП. Още към 400 млн. лева са планувани за същите цели и по Националния проект за възобновяване и резистентност.
Оползотворяването на „ сребърния човешки капитал “ изисква по-ефективни и целенасочени дейности от страна на страната и работодателите. В тази връзка БСК ще упорства за промени в трудовото законодателство, които да регистрират повишения брой на по-възрастни участници в пазара на труда. Такава законова смяна да вземем за пример е въвеждане на отчасти пенсиониране и опазване на претовареност посредством контракт за обучаване на по-млади служащи. Както и данъчни облекчения и дотации при наемане на служащи над 58 година Повишаване на възрастта за пенсиониране не бе показано на форума като допустимо решение за удължение на трудовия живот.
Заради застаряващата работна ръка би трябвало да се ускори и ролята на службите по трудова медицина. Значителна част от хората в трудоспособна възраст, даже и по-млада възраст, са с хронични болести - 22% ca c apтepиaлнa xипepтoния, 10% ca c бeлoдpoбни бoлecти, a c диaбeт ca 8%, бе регистрирано на форума. " Затова службите по трудова медицина би трябвало да подобрят активността по превенция и профилактика на работната мощ и да извършват в цялостен обем своите задължения. Имаме много оферти за законодателни промени в тази посока “, сподели проф. доктор Златица Петрова от Медицински университет – София, която е част от екипа по плана.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ